Какво е биоикономика
В контекста на задълбочаващите се глобални предизвикателства, като климатичните промени, изчерпването на природни ресурси, деградацията на екосистеми и нарастващата зависимост от изкопаеми горива, се формира необходимостта от фундаментално нови икономически модели. Един от най-обещаващите сред тях е биоикономиката. Тя предлага системен подход за балансиране на икономическо развитие и устойчивост, като поставя в центъра си устойчивото използване на възобновяеми биологични ресурси, съчетано с научни и технологични иновации.
Биоикономиката не е просто нова форма на агроиндустрия или енергийна политика – тя е стратегическа концепция, която цели трансформация на икономическите системи чрез интегриране на биологични процеси, наука и технологии в производството на храни, материали, енергия и услуги. Това я прави стратегически отговор на нуждата от интегрирано, устойчиво и иновативно развитие. Тя предоставя икономически възможности, социална справедливост и опазване на природния капитал.
Теоретична рамка и дефиниции
Биоикономиката е интердисциплинарно понятие, което обединява аспекти от икономиката, екологията, биотехнологиите, аграрните науки, инженерството и социалните науки.
Дефиниции
Европейската комисия (2012; 2018): Биоикономиката включва производството на възобновяеми биологични ресурси и преобразуването им в храни, фуражи, био-базирани продукти и биоенергия чрез устойчиви технологии.
OECD (2009): Биобазираната икономика е икономика, в която биотехнологиите играят ключова роля в трансформацията на индустриални процеси и разработването на нови продукти.
FAO (2021): Биоикономиката обхваща дейности, които използват биологични ресурси, процеси и принципи за предоставяне на стоки и услуги в рамките на устойчиви граници.
Тези дефиниции отразяват различни аспекти – от технологичната база до устойчивото управление на природни ресурси и социално-икономическия контекст.
Историческо развитие на концепцията
Концепцията за биоикономика възниква още през 1970-те години с работите на Георгеску-Рьоген, който подчертава необходимостта от „биофизична“ основа на икономиката. През последните две десетилетия понятието добива по-широка популярност, като различни държави и международни организации разработват стратегии и програми за развитие на биоикономиката.
2005 г.: САЩ публикуват първата национална стратегия за биоикономика.
2012 г.: ЕС приема първата „Иновационна стратегия за устойчива биоикономика“.
2018 г.: ЕС актуализира стратегията с фокус върху кръговата икономика, местното развитие и екосистемните услуги.
Основни стълбове на биоикономиката
Биологични ресурси
Това са възобновяемите ресурси, добивани от:
Земеделие (растения, култури, странични продукти);
Горско стопанство (дървесина, биоразградими материали);
Горски и сладководни ресурси (риба, водорасли);
Биоотпадъци от домакинства и индустрии.
Научно-техническа основа
Биотехнологии – използване на ензими, микроорганизми и ДНК-технологии за трансформация на ресурси;
Синтетична биология – създаване на нови биоорганизми и биосистеми;
Цифрови технологии – дигитализация на производствени процеси, интелигентно земеделие, големи данни;
Инженерни науки – разработки на био-реактори, системи за ферментация и био-преработка.
Икономически и социални структури
Биоикономиката създава нови вериги на стойност, като:
стимулира създаването на малки и средни предприятия;
създава работни места в селските райони;
насърчава кооперативни модели, локални платформи и споделена икономика.
Сектори на приложение
Биоикономиката обхваща:
Агро-хранителна индустрия – био-храни, устойчиво земеделие;
Горска промишленост – биоразградими материали, био-енергия;
Биоенергия – биогаз, биоетанол, биогорива;
Фармация и здравеопазване – биоактивни съединения, ваксини, биосензори;
Текстил и химия – био-базирани влакна, полимери, биоразградими пластмаси.
Стратегическо значение за устойчивото развитие
Връзка с глобалните цели (ЦУР на ООН)
Биоикономиката допринася за:
ЦУР 2: Край на глада – чрез прецизно земеделие;
ЦУР 7: Чиста енергия – чрез възобновяеми източници;
ЦУР 12: Отговорно потребление;
ЦУР 13: Действие за климата;
ЦУР 15: Живот на сушата.
Екологични ползи
намаляване на въглеродните емисии;
съхраняване на биоразнообразието;
намаляване на замърсяването чрез биоразградими продукти.
Развитие на биоикономиката в България
Природен и икономически потенциал
България притежава значителен потенциал за развитие на биоикономика благодарение на богатите си природни ресурси, разнообразния ландшафт и биологичното разнообразие, както и традициите в селското и горското стопанство. Над 50% от територията на страната е земеделска земя, а повече от една трета са горски територии. Страната притежава също така добре развити аграрни райони с културни традиции в устойчивото земеделие, пчеларство, животновъдство и билкарство, които създават условия за развитие на регионални биоикономически продукти. Биоразнообразието на страната, включително наличието на уникални растителни и животински видове, осигурява суровини за фармацевтични, козметични и функционални храни. България е богата и на отпадъчни биомаси – земеделски, горски, хранително-вкусови и животински – които представляват ценен ресурс за производство на биоенергия и биопродукти. Това осигурява стабилна основа за изграждане на устойчиви биобазирани вериги на стойност и за интегриране на страната в европейските и глобални пазари за зелени продукти и технологии.
Национални и регионални инициативи
Водещи проекти и институционални усилия
През последните години се наблюдава активизиране на национални и регионални усилия за въвеждане на биоикономически практики. Един от водещите примери е проектът CAPBIO4BG, в рамките на който Аграрен университет – Пловдив се утвърди като една от първите институции в България, която започна системна и дългосрочна работа по развиване на научния и приложния капацитет в сферата на биоикономиката. Проектът включва изграждане на мрежи от знание, обучения за учени и специалисти, форуми и консултации между наука, бизнес и администрация. Университетът беше и координатор на инициативите на EIT Food за България, където участва активно в разпространението на иновации в агро-хранителните системи и устойчивото развитие. През 2023 г., Аграрен университет – Пловдив беше домакин на събитието за стартиране на инициативата „Регионални иновационни долини за биоикономика и хранителни системи“, организирана в партньорство с Европейската комисия и BIOEAST. Инициативата е част от Новата европейска иновационна програма и цели създаването на 100 регионални хъбове в целия ЕС. Основната ѝ цел е да ускори внедряването на устойчиви и технологично базирани решения в биоикономиката, като насърчава сътрудничеството между научната общност, индустрията и публичните институции, особено в Централна и Източна Европа. Университетът допринася за тази цел и чрез активната си работа по редица международни проекти, като MainstreamBIO, BIOLOC, COOPID, Rural BioReFarmeries и други, които допринасят за прилагането на устойчиви практики и засилване на иновационния капацитет в биоикономиката.
Регионални профили и политики
Допълнителен анализ, представен от Георгиев, Заимова, Брънзова, Тотев и Мочурова-Георгиева (2020) в изданието „Анализ и профил на състоянието и потенциала за регионална биоикономика“, подчертава регионалните различия и конкретни възможности за прилагане на биоикономически модели в България. Изследването очертава наличието на благоприятни природни, социални и икономически фактори в различни райони на страната и предлага профили по региони, включващи налични ресурси, човешки капитал, научен потенциал и степен на предприемаческа активност. В анализа се подчертава необходимостта от регионализирани подходи и стратегически инвестиции, които да отразяват спецификата и силните страни на всяка територия.
Регионална стратегия: Стара Загора
Подобен пример е стратегията за развитие на биоикономика в регион Стара Загора, разработена в рамките на проекта BE-Rural (2021). В документа се посочват приоритетни направления като развитие на устойчиво земеделие, производство на функционални храни, използване на остатъчна биомаса, интегрирано управление на ресурси и горско стопанство. Акцент е поставен върху създаването на мрежи и клъстери, дигитализация и взаимодействие между заинтересованите страни – бизнес, наука, образование и местни власти. Регионът разполага с благоприятни климатични и природни условия, както и с добра инфраструктура, което създава предпоставки за развитие на високотехнологична и устойчива биоикономика. Сред основните предизвикателства се открояват липсата на национална стратегия, ограничен достъп до финансиране и недостатъчно координиране между институции.
Национална научна програма ННП-ХРАНИ
Значим принос в тази насока има и Националната научна програма „Здравословни храни за силна биоикономика и качество на живот“ (ННП-ХРАНИ), финансирана от Министерството на образованието и науката. Програмата цели насърчаване на научните изследвания и иновации в агро-хранителния сектор, като се фокусира върху производството на здравословни храни, развитието на иновативни агро-хранителни вериги и подобряване на качеството на живот. Тя включва четири основни компонента, обхващащи климатични промени, екосистемни услуги; растително здраве и безопасност в хранителните системи; качество на храните; биоикономика и интегрирано регионално развитие. Периодът за изпълнение е декември 2018 г. – декември 2021 г. Координира се от Аграрен университет – Пловдив, в сътрудничество с Българската академия на науките, Селскостопанската академия, Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Университета за хранителни технологии – Пловдив и Тракийски университет – Стара Загора. Програмата има потенциал да повиши устойчивостта на хранителните системи в България и да допринесе за развитие на регионалната биоикономика чрез създаване на нови технологии, работни места и укрепване на научно-приложната база в страната.
Анализ от BIOEASTsUP
Документът „Резюме на концепция за стратегически документ за биоикономика: България“, разработен през 2023 г. по проект BIOEASTsUP, предлага цялостна рамка за национална стратегия чрез междусекторен анализ. През 2016 г., в изпълнение на приоритета на Стратегията на ЕС за стимулиране на регионалното развитие и разработване на национални стратегии за биоикономика, беше създадена правителствена инициатива БИОИЙСТ (BIOEAST), включваща 11 страни от Централна и Източна Европа (ЦИЕ). По-късно, под егидата на инициативата, стартира проектът BIOEASTsUP в рамките на програма „Хоризонт 2020“. В анализа се отбелязват значителни възможности в сектори с висока добавена стойност – биоторове, етерични масла, функционални храни. Документът предлага конкретен план за действие и подчертава нуждата от политическа воля и междуинституционално сътрудничество за преход към устойчива и конкурентна биоикономика.
Център за компетентност „Агрохранителни системи и биоикономика“
Центърът, с водещ партньор Университета по хранителни технологии – Пловдив, е финансиран по програма „Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация“. Включва Аграрен университет – Пловдив, Селскостопанска академия, Тракийски университет – Стара Загора, Медицински университет – Пловдив, Институт по гората – София при БАН, Национален институт по метеорология и хидрология – София и Институт по космически изследвания и технологии – София при БАН. Целта е изграждане на модерен мултидисциплинарен научен комплекс с инфраструктура в агроекология, растително здраве, прецизна селекция, хранителна наука и биоикономика. Центърът е структуриран в три направления – „Агроекология и селекция“, „Растително здраве“ и „Храни и здраве“, които ще предлагат високотехнологични изследвания и решения в устойчивото земеделие, безопасността и автентичността на храни и валоризацията на странични продукти. Центърът ще подпомага преминаването към кръгова биоикономика, устойчива хранителна система и повишена конкурентоспособност на сектора.
Регионален хъб за биоикономика – Пловдив
Пример за интегриран регионален подход е създаването на Регионален хъб за биоикономика в Пловдив в края на 2023 г. Хъбът възниква като резултат от дългосрочната работа на Аграрен университет – Пловдив и неговите партньори по редица национални и международни проекти. Той обединява академични институции, местни власти, бизнес структури, неправителствени организации и изследователски центрове. Основните цели на хъба са насърчаване на сътрудничеството, образование, трансфер на технологии, изграждане на иновационен капацитет и развитие на устойчиви био-базирани решения в ключови сектори като земеделие, биоенергия и хранително-вкусова промишленост. Приоритетите включват активизиране на местните вериги на стойност, развитие на образователни и предприемачески инициативи и комуникация с европейските мрежи и инициативи в областта на биоикономиката.
Предизвикателства и нужда от национална стратегия
Независимо от този напредък, България все още не разполага с цялостна национална стратегия за биоикономика. Липсата на единна визия, координираща структура и дългосрочна политическа рамка създава сериозни пречки пред системното развитие на сектора. Въпреки множеството локални и институционални инициативи, липсва интеграция между тях, както и механизми за устойчиво финансиране и национално измерение на научно-приложните резултати. Необходимо е създаването на междусекторна координационна структура, която да обединява усилията на министерства, академична общност, бизнес и граждански сектор, както и изработване на законодателна и стратегическа рамка, която да стимулира дългосрочни инвестиции, иновации и предприемачество в биоикономиката. Само чрез съгласувани усилия на национално и регионално ниво, България ще може да реализира пълния си потенциал в тази стратегическа област. Сред основните предизвикателства са: ограничен научен капацитет, слаба координация и недостатъчно използване на странични продукти. Стратегическите приоритети включват: развитие на биотехнологии и зелена химия, валоризация на отпадъци, засилване на връзката наука–бизнес и създаване на институционална структура като Национален съвет по биоикономика. Необходима е политическа воля и координация за трансформация към устойчива и конкурентна биоикономика.