Биоикономика

Природен и икономически потенциал

България притежава значителен потенциал за развитие на биоикономика благодарение на богатите си природни ресурси, разнообразния ландшафт и биологичното разнообразие, както и традициите в селското и горското стопанство. Над 50% от територията на страната е земеделска земя, а повече от една трета са горски територии. Страната притежава също така добре развити аграрни райони с културни традиции в устойчивото земеделие, пчеларство, животновъдство и билкарство, които създават условия за развитие на регионални биоикономически продукти. Биоразнообразието на страната, включително наличието на уникални растителни и животински видове, осигурява суровини за фармацевтични, козметични и функционални храни. България е богата и на отпадъчни биомаси – земеделски, горски, хранително-вкусови и животински – които представляват ценен ресурс за производство на биоенергия и биопродукти. Това осигурява стабилна основа за изграждане на устойчиви биобазирани вериги на стойност и за интегриране на страната в европейските и глобални пазари за зелени продукти и технологии.

Национални и регионални инициативи

Водещи проекти и институционални усилия

През последните години се наблюдава активизиране на национални и регионални усилия за въвеждане на биоикономически практики. Един от водещите примери е проектът CAPBIO4BG, в рамките на който Аграрен университет – Пловдив се утвърди като една от първите институции в България, която започна системна и дългосрочна работа по развиване на научния и приложния капацитет в сферата на биоикономиката. Проектът включва изграждане на мрежи от знание, обучения за учени и специалисти, форуми и консултации между наука, бизнес и администрация. Университетът беше и координатор на инициативите на EIT Food за България, където участва активно в разпространението на иновации в агро-хранителните системи и устойчивото развитие. През 2023 г., Аграрен университет – Пловдив беше домакин на събитието за стартиране на инициативата „Регионални иновационни долини за биоикономика и хранителни системи“, организирана в партньорство с Европейската комисия и BIOEAST. Инициативата е част от Новата европейска иновационна програма и цели създаването на 100 регионални хъбове в целия ЕС. Основната ѝ цел е да ускори внедряването на устойчиви и технологично базирани решения в биоикономиката, като насърчава сътрудничеството между научната общност, индустрията и публичните институции, особено в Централна и Източна Европа. Университетът допринася за тази цел и чрез активната си работа по редица международни проекти, като MainstreamBIO, BIOLOC, COOPID, Rural BioReFarmeries и други, които допринасят за прилагането на устойчиви практики и засилване на иновационния капацитет в биоикономиката.

Регионални профили и политики

Допълнителен анализ, представен от Георгиев, Заимова, Брънзова, Тотев и Мочурова-Георгиева (2020) в изданието „Анализ и профил на състоянието и потенциала за регионална биоикономика“, подчертава регионалните различия и конкретни възможности за прилагане на биоикономически модели в България. Изследването очертава наличието на благоприятни природни, социални и икономически фактори в различни райони на страната и предлага профили по региони, включващи налични ресурси, човешки капитал, научен потенциал и степен на предприемаческа активност. В анализа се подчертава необходимостта от регионализирани подходи и стратегически инвестиции, които да отразяват спецификата и силните страни на всяка територия.

Регионална стратегия: Стара Загора

Подобен пример е стратегията за развитие на биоикономика в регион Стара Загора, разработена в рамките на проекта BE-Rural (2021). В документа се посочват приоритетни направления като развитие на устойчиво земеделие, производство на функционални храни, използване на остатъчна биомаса, интегрирано управление на ресурси и горско стопанство. Акцент е поставен върху създаването на мрежи и клъстери, дигитализация и взаимодействие между заинтересованите страни – бизнес, наука, образование и местни власти. Регионът разполага с благоприятни климатични и природни условия, както и с добра инфраструктура, което създава предпоставки за развитие на високотехнологична и устойчива биоикономика. Сред основните предизвикателства се открояват липсата на национална стратегия, ограничен достъп до финансиране и недостатъчно координиране между институции.

Национална научна програма ННП-ХРАНИ

Значим принос в тази насока има и Националната научна програма „Здравословни храни за силна биоикономика и качество на живот“ (ННП-ХРАНИ), финансирана от Министерството на образованието и науката. Програмата цели насърчаване на научните изследвания и иновации в агро-хранителния сектор, като се фокусира върху производството на здравословни храни, развитието на иновативни агро-хранителни вериги и подобряване на качеството на живот. Тя включва четири основни компонента, обхващащи климатични промени, екосистемни услуги; растително здраве и безопасност в хранителните системи; качество на храните; биоикономика и интегрирано регионално развитие. Периодът за изпълнение е декември 2018 г. – декември 2021 г. Координира се от Аграрен университет – Пловдив, в сътрудничество с Българската академия на науките, Селскостопанската академия, Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Университета за хранителни технологии – Пловдив и Тракийски университет – Стара Загора. Програмата има потенциал да повиши устойчивостта на хранителните системи в България и да допринесе за развитие на регионалната биоикономика чрез създаване на нови технологии, работни места и укрепване на научно-приложната база в страната.

Анализ от BIOEASTsUP

Документът „Резюме на концепция за стратегически документ за биоикономика: България“, разработен през 2023 г. по проект BIOEASTsUP, предлага цялостна рамка за национална стратегия чрез междусекторен анализ. През 2016 г., в изпълнение на приоритета на Стратегията на ЕС за стимулиране на регионалното развитие и разработване на национални стратегии за биоикономика, беше създадена правителствена инициатива БИОИЙСТ (BIOEAST), включваща 11 страни от Централна и Източна Европа (ЦИЕ). По-късно, под егидата на инициативата, стартира проектът BIOEASTsUP в рамките на програма „Хоризонт 2020“. В анализа се отбелязват значителни възможности в сектори с висока добавена стойност – биоторове, етерични масла, функционални храни. Документът предлага конкретен план за действие и подчертава нуждата от политическа воля и междуинституционално сътрудничество за преход към устойчива и конкурентна биоикономика.

Център за компетентност „Агрохранителни системи и биоикономика“

Центърът, с водещ партньор Университета по хранителни технологии – Пловдив, е финансиран по програма „Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация“. Включва Аграрен университет – Пловдив, Селскостопанска академия, Тракийски университет – Стара Загора, Медицински университет – Пловдив, Институт по гората – София при БАН, Национален институт по метеорология и хидрология – София и Институт по космически изследвания и технологии – София при БАН. Целта е изграждане на модерен мултидисциплинарен научен комплекс с инфраструктура в агроекология, растително здраве, прецизна селекция, хранителна наука и биоикономика. Центърът е структуриран в три направления – „Агроекология и селекция“, „Растително здраве“ и „Храни и здраве“, които ще предлагат високотехнологични изследвания и решения в устойчивото земеделие, безопасността и автентичността на храни и валоризацията на странични продукти. Центърът ще подпомага преминаването към кръгова биоикономика, устойчива хранителна система и повишена конкурентоспособност на сектора.

Регионален хъб за биоикономика – Пловдив

Пример за интегриран регионален подход е създаването на Регионален хъб за биоикономика в Пловдив в края на 2023 г. Хъбът възниква като резултат от дългосрочната работа на Аграрен университет – Пловдив и неговите партньори по редица национални и международни проекти. Той обединява академични институции, местни власти, бизнес структури, неправителствени организации и изследователски центрове. Основните цели на хъба са насърчаване на сътрудничеството, образование, трансфер на технологии, изграждане на иновационен капацитет и развитие на устойчиви био-базирани решения в ключови сектори като земеделие, биоенергия и хранително-вкусова промишленост. Приоритетите включват активизиране на местните вериги на стойност, развитие на образователни и предприемачески инициативи и комуникация с европейските мрежи и инициативи в областта на биоикономиката.

Предизвикателства и нужда от национална стратегия

Независимо от този напредък, България все още не разполага с цялостна национална стратегия за биоикономика. Липсата на единна визия, координираща структура и дългосрочна политическа рамка създава сериозни пречки пред системното развитие на сектора. Въпреки множеството локални и институционални инициативи, липсва интеграция между тях, както и механизми за устойчиво финансиране и национално измерение на научно-приложните резултати. Необходимо е създаването на междусекторна координационна структура, която да обединява усилията на министерства, академична общност, бизнес и граждански сектор, както и изработване на законодателна и стратегическа рамка, която да стимулира дългосрочни инвестиции, иновации и предприемачество в биоикономиката. Само чрез съгласувани усилия на национално и регионално ниво, България ще може да реализира пълния си потенциал в тази стратегическа област. Сред основните предизвикателства са: ограничен научен капацитет, слаба координация и недостатъчно използване на странични продукти. Стратегическите приоритети включват: развитие на биотехнологии и зелена химия, валоризация на отпадъци, засилване на връзката наука–бизнес и създаване на институционална структура като Национален съвет по биоикономика. Необходима е политическа воля и координация за трансформация към устойчива и конкурентна биоикономика.